В отговор на писмо.

Добра нощ! Отначало се чудех - "Ха, какво е това?". Нищо не ми идваше.

Жена ми винаги ме е обвинявала, че съм супер студен човек. Казвала ми е: "Всеки човек понякога е ядосан, понякога е весел, а ти винаги си в едно и също настроение. Няма никаква емоция в тебе.". Е, при мен всичко е наобратно. Ако на повърхността на океана има вълни, а навътре е спокойно, то при мен е точно обратното. В момента, вътре ври от емоции. Думите са безсилни, абсолютно безсилни. Поради невъзможност да опиша точно - казвам, че усещам любов - просто ей така... Без причина и не към нещо или някого конкретно. Напират сълзи. Е, все още не плача, но всеки момент ще прелея. Можеш ли да си представиш - две изречения от твоя страна, а аз седя пред един монитор и толкова емоции. Просто е прекрасно! Не зная - нямам думи. Но ако не пиша - ти как ще разбереш, че нещо се случва. В момента плача, а всъщност съм щастлив. Човече, умът се чуди как е възможно това, как е възможно. Но затова пък е толкова красиво!!!!!