Минала съм през много методи и водещи през годините. Бях стигнала до извода, че единствено аз мога да съм „лечителя”, на моите „болежки”. Първата ми среща с Димо беше впечатляваща, защото, ако мога да се изразя метафорично, тогава осъзнах, че в желанието си да „прекопам моята си градинка” съм се мъчила да го правя с „дръжката на мотиката”. Той просто дойде и ми показа да я обърна на обратно. С „дръжка” вероятно мога криво-ляво да поразрохквам земята с усилия, време и на повърхността, но много по-ценно е да намериш човек който просто да ти покаже, че острието на мотиката е от другата страна и че има не само мотика, но и лопата, трактор дори и багер в случай на нужда. И така ако един резултат мога с моята опитност, на базата на много проби-грешки и лутания да постигна за 5 години, то смятам че Димо може да съкрати процеса. И все пак работата в сферата на себепознанието е за цял живот.