Живял един човек, който бил много напреднал в изкуството йога. Толкова, че вече се бил разделил с всичко материално. Медитирал по цял ден под сянката на едно дърво. Нямал дрехи, обувки, дом. Нямал нищо, дори храна и вода. Бил се освободил от всичко материално и жвеел изцяло духовен живот. Изхранвал се с това, което понякога му оставяли минувачи. Години живеел по този начин. Гордеел се с израстването си.

Еди ден решил да се разходи. Когато се върнал, заварил друг човек, седнал под сянката. Възмутен се развикал:

— Махай се! Това си е моето дърво, моята сянка!