Тази статия е написана по спомени от разказът на една приятелка за това как е родила първото си дете плюс нейните пояснения около процеса. Историята ме впечатли толкова силно, че реших да я напиша, та и други хора да могат да я прочетат. Постарах се да пиша само факти и да се въздържа от коментарите си, които признавам бликат. Това не урок и не е дебат как трябва да се ражда. Това е битие - реална история и разбирането за случващото се на една майка, нямаща претенциите да бъде права или да оплюва другите начини на раждане. Майката се съгласи да публикувам историята, запазвайки анонимността си.

Мястото

Родила е във ваната на обикновен апартамент, където живеела под наем. Раждането е траело около 6 часа, като през цялото време мъжът й се грижел за температурата на водата, доливайки гореща с чайник. Тя определи доливането, като най-романтичната част на раждането. 6-те часа не е изкарала плътно във ваната. От време на време излизала за малко. В тези моменти изпитвала болка. Връщайки се във водата, болката изчезвала. Не напълно, но нямало неприятната част от нея. Както самата тя каза: "В моментите в които излизах от ваната ожалвах горките жени, които раждат извън топла вода и не знаят какво могат да си спестят."

За процесът в квартирата й освен съпругът и са присъствали две жени - непрофесионални акушерки. Те прекарали почти цялото раждане в кухнята, пиейки чай, оставяйки достатъчно пространство на родилката и съпругът й за този интимен момент. През час минавали да видят как вървят нещата. Те били поставили във водата на ваната специален уред, който следял пулсът на бебето безконтактно. Очаквало се тя да роди седнала, но в тази поза пулсът на детето падал на половина. Причината вероятно била притискането на пъпната връв в следствие на специфичното й конкретно разположение в утробата. При легнало положение пулсът се нормализирал и за това тя раждала легнала.

Традиционно, ако пулсът на бебето падне при раждане в болница, докторите казвали, че бебето е застрашено и преминавали към Цезарово сечение - принудителното му оперативно изваждане.

Спокойствието

Избрала е да роди в къщи, за да може да запази максимално спокойствие. Болничната обстановка стресира, а когато родилката е стресирана, раждането спира. Това е естествен механизъм - инстинкт, който има за цел да предпази както майката, така и плодът. Спирането можело да продължи дори два дена.

Традиционно процесът на раждане започва в къщи, след което родилката пътува и влиза в болница. Поради стресът от пътуването, непознатите хора и обстановка, често процесът на раждане спира в болницата. Тогава докторите изчакват и ако той не се възстанови, те го предизвикват насилствено, борейки се с инстинктите на родилката.

Пъпната връв

След като родила детето си, веднага го положила на гърдите си, без да прерязва пъпната връв. Отнело малко време за да заработи сукателният инстинкт, т.е. бебето да намери зърнато и започне да суче, както и да започне да диша през белия си дроб. Пъпната връв се усещала, като нещо много живо, сочно и пулсиращо. Новороденото не плакало изобщо през този процес.

Пъпната връв е връзката на майката с бебето. През нея то получава необходимите си вещества, като кислород, храна, течности, както и отделя непотребните. Пъпната връв неслучайно е създадена от природата достатъчно дълга, че когато се роди бебето, да може да легне на гърдите на майка си, оставайки свързано с нея. Това е ключов момент. Преминаването през детеродния канал е шок за малкото телце, а му предстоят още два големи шока, а именно да смени начинът си на дишане и хранене, демек да започне да ги прави през устата си, вместо през пъпа си. То има вградени инстинкти за това, но поради шока, те могат да се забавят. Именно това забавяне се компенсира от дългата пъпна връв, защото тя продължава да осигурява всичко необходимо на новороденото. Така се облекчава шока и му се дава време, да сработят естествените процеси.

Традиционно пъпната връв се реже веднага след раждането, детето се взима от чужди ръце. Много често то не може веднага да продиша през белия си дроб, кръвта му обеднява на кислород и то посинява. За да се справи с това акушерката го удря няколко пъти и то проплаква, започвайки да диша. Проплакването се смята за много добър знак. След което детето бива измито, повито и показано за малко на майката.

Плацентата

След като родила бебето и то засукало и задишало самостоятелно, лежейки на гърдите на майка си, дошло време за раждането на плацентата. Естествен процес, протекъл без чужда намеса с отделянето на 1-2 капки кръв.

Плацентата е парче плът (месо), която свързва пъпната връв с утробата (матката) на майката. Тя е филтър, който избира какво да стига до плодът. Тя не е мехур в който са околоплодните води, както си представях аз. Водите са в матката. С първото сучене и дишане, тялото на майката получава сигнали, че детето вече може да живее самостоятелно. Това е знак за утробата, че може да започне отделянето на плацентата.

Традиционно след раждането на бебето и прерязването на пъпната му връв, израждащият доктор при нужда подпомага раждането на плацентата. Плацентите биват предавани на фармацевтични компании за изработката на лекарства, защото са изключително богати на стволни клетки и други ценни материали, предназначени за бебето от природата.

Прерязването на пъпната връв

Родилката изобщо не прерязала пъпната връв на детето си. След около седмица тя сама изсъхнала и се отделила, оставяйки нормален пъп на бебето. През първата седмица, пъпната връв и плацентата били свързани с новороденото, което било неудобно при повиването, но с малко допълнително внимание, нещата са получавали. За тази цяла седмица от пъпната връв и плацентата нямало лоша миризма на развалено месо. Самата родилка определи тази седмица на изчакване, като нещо крайно, но не съжалява. При подобни раждания било нормално да се пререже пъпната връв след раждането на плацентата.

Пъпната връв и плацентата се считат за органи на детето. Тяхното отнемане, може да се тълкува, като агресия към него - осакатяване, което нормално се посреща от детето с рев. Което ще рече, че още с появата си децата традиционно срещат агресия, припряност и не е чудно, че стават ревливи след това. За разлика от традиционно родените деца, това детето почти не плаче според майка си. Аз прекарах три седмици с това вече тригодишно момиченце и абсолютно мога да потвърдя, че тя не плака изобщо с изключение на един път, когато падна от стол на главата си върху бетон на улицата. Точно ревна и аз си викам - "Е! Най-накрят! Ще я чудя как реве." и тя млъкна. Без да преувеличавам ревът беше само за миг.

След раждането

След раждането майката излязла от ваната и легнала на легло максимално неподвижно за 2-3 дена по препоръка на аукшерките. Това било необходимо за да се събера таза и възстанови матката.

Седмица след раждането

Седмица след раждането в домът на родилката идва традиционен доктор за първата стандарта визитация на родилки. Разбирайки за случаят, той вдига скандал за безотговорните и действия, обяснявайки й, че в момента нейната матка гние. След това я преглажда и казва, че матката и е в състояние, сякаш не е раждала, напълно възстановена.

Оргазмът на раждането

Според родилката природата е създала раждането да бъде оргазъм. За нея не е било оргазъм, но не е било болезнено. Първата половин година от раждането си определя, като най-щастливата част в живота си.

Традиционно се говори за депресия след раждането.

Плацентата има способността да дозира всички вещества с изключение на едно - въглехидратите. Та са много силна енергия, необходима на плода, за да се изгради. Днес въглехидратите са масово достъпни. Това не е било така в миналото. Било е въпрос на късмет бременността да протече в сезон, когато има плодове и храна богата на въглехидрати, така че бебето да ги получи. За това природата е дала възможност всеки въглехидрат от тялото на майката да може да подхрани плодът, отваряйки филтърът на плацентата за тези ценни вещества. Днес това води до почти два пъти завишено тегло на бебетата. Големите бебета са проблем за детеродните канали и от там идва болка при раждането.

[Димо]