Custom image

sufferingСебеопознаването е процес в който човек опознава себе си. Друга дума за същото е осъзнаване. Често в живота си човек прави неща, изпитва усещания, минават му мисли, завладява се от емоции за които няма осъзнатост, че са настъпили, каква е причината да се появят, както и каква е реакцията му в следствие на тях - как действа.

Колкото и странно да звучи, човек рядко има осъзнатост за дишането си. Тогава какво остава за доста по-неуловимите, по-ефирните процеси, като например влюбването. А то, поради неосъзнавенто му, масово от върховно удоволствие се превръща във върховно страдание, често възпято от изкуството. Пак неосъзнато.

Себеопознаването е необходимо на всеки човек, търсещ яснота за живота си, на всеки човек, търсещ промяна. Промяната е възможна, когато човек е осъзнат за настоящото си положение. В желанията си човек често се заблуждава за реалността. В такива случаи е необходима помощ отвън. Това може да бъде помощ от Димо. Той ползва разнообразни методи на които е бил обучен или е разработил сам. Общото за тях е голямата дълбочина на работа, където са корените на страданието, медитативния подход, вдъхновен от индийският мистик Ошо и приемащата среда на работа.

Себеопознаването е необходимо на всеки човек, търсещ истината, желаещ да дава посока на живота си или казано с други думи - да бъде свободен.

Когато едно бебе е гладно, то е раздразнено. Нуждата му от промяна, го кара да заплаче, за да бъде чуто и нахранено. Бебето не може да търпи на глад. С годините човек се научава да търпи на дразнения, глад, болка. Шефът изисква невъзможни неща. Съпругът не ме зачита и не ми дава любовта от която се нуждая. Будя се нощем. Не съм достатъчно добър. Детето носи лоши оценки. Губя слухът си. Кръстът ме боли. Парите не стигат. Нямам желание за секс. Не харесвам тялото си. Високо кръвно, диабет, рак. Не искам да започва деня, спя до късно. Зрението ми отслабва. Не мога да си намеря гадже. Преяждам, тежко ми е. Мразя работата си. Апатия. Не мога да зачена. Цигари. Алкохол. Самота. Животът се превръща в мъчение, а човек търпи. Дори не осъзнава какво търпи. До кога?