и такаааа…. историята започва някъде горе-долу преди 6 години… 
Времето, когато бях изпаднала в някаква странна дупка. И разбира се, не го осъзнавах. Просто ми беше много объркано – най-вече с това какво искам да правя. Аз съм от онези хора, на които всичко им е интересно, върви им кажи-речи всяко нещо, с което се захванат. Е, горе-долу
В това време се занимавах като фрийлансър с какво ли не! То не бяха илюстрации за деца, ръчно шити тефтери, научни списания, лога, менюта… концептуални фото книги… преподаване на деца… абе 100 неща! И знаех, че трябва да избера едно, за да стана все пак професионалист в нещо! Един ден ставах и си казвах примерно „Ами да, аз съм само за шрифтов дизайнер! Това е моето!“ и цял ден живея с тази идея. На другия ден ставам: „абе какви шрифтове, бе Марийо, на теб са ти най-интересни детските илюстрации“ и така до следващия ден 
До момент, в който уж отидох да се консултирам с една бизнес дама, моя позната и тя само като ме видя каза „виж какво – я по-добре иди да се наспиш и ще се видим някой друг път“…. И тогава ми светна лампичката и си казах, че трябва да се видя не с бизнес човек, а с психотерапевт… Хич не ми допадаше идеята, а и не мога да се доверя просто така на някой си. Тогава се сетих, че Анелия беше разказвала за теб – някакъв Димо, който бил на Беглика, много готин, много алтернативен – супер!
Изнамерих те, четох твои статии, гледах интервюта и т.н. Реших се, писах ти и си спомням как ти звънях да ти кажа, че съм долу на входа. И докато чаках да ми отвориш и да се кача, си повтарях как не трябва да се притеснявам. Знаех си, че ще изскочат неща, които не искам да споделям с никой, ама ще трябва… Струваше ми се малко страшно. Първи сеанс!
За мое голямо успокоение, като те видях и ми стана уютно и си казах „ох, да, този наистина е наш човек, може и да се отпусна“. Нямах идея откъде се започва. Седнах и очаквах ти да подхванеш. Мислех, че ще трябва да ти разкажа цялата си биография, а ти попита просто „Какъв е проблемът?“ или нещо такова и аз направо се шокирах. Изобщо не знаех какво да ти кажа… то и наистина тогава не можех да назова проблем. И казах май нещо от сорта на „Ами не знам какво да правя“
Оттам нататък ми се губят подробности, но пък си спомням няколко силни момента. Единият – момента, в който минавахме през цялото тяло и питахме как се чувства всяка една част от мен. Беше наистина трансформиращо. Продължавам да го правя често и до днес… Треперех и на моменти се хилех неуместно. Рядко ми се случва, но вече отлично знам защо тялото ми реагира така и какво да правя, за да го успокоя
Друг момент – заложихме на две места две различни Марии – май бяха сегашната и бъдещата. И сядайки на мястото на всяка една трябваше да си представям каква е, с какво се занимава, какво мисли и т.н. И да реша коя ми харесва повече. С коя искам да остана… Това ми помогна много да изясня посоката, в която искам да се развивам и какво ме спира. Не конкретно с какво да се занимавам, а накъде да поема – по-широката картинка, която е по-важната
Друг момент – връщането към детството. Това да седна и да си говоря с малката Мария, да я намеря зад завесата в кухнята, хлипаща. Да я погаля и успокоя. Това беше толкова силно, че дори сега се просълзявам като го пиша През целия сеанс ревях като малко дете. С много изхабени кърпички. Върнах се в квартирата при Анелия и продължих да рева цяла вечер. Тя ми се чудеше много. Бях като халосана с парцал. Силно разтърсена и много осаферена.
Нкакво време след това реших, че ще е най-добре просто да си намеря някаква работа за известно време, за да се кротне съзнанието ми, да не мисля за сметките и да имам спокойствието да видя нещата от малко по-голяма дистанция. Да изляза от супата, в която врях. Бях сигурна, че ще попадна на място, което ще ми даде тази възможност. Ще ми помогне по пътя ми. Ще е точното място. Благодарение на срещата с теб придобих увереност да се заявя и да повярвам, че заслужавам такова място. И го намерих … и тук е цяла история за разказване… Идвах при теб няколко пъти с различни теми. Една от които беше за това, че съм бавна, не върша нищо – оттогава си имам урок от теб, че ще признавам пред себе си всяко малко нещо, което съм направила – това, че съм си измила зъбите, че съм си направила чай, че съм се обадила на някой и т.н. Все още изпадам в такива депресивни моменти, но с твоите съвети успявам да се измъкна.
Друга тема беше за женсвеността ми. Или по-скоро натиканата в дъното на прашен съндък моя женственост. И по тази тема имам подобрения след срещата с теб. Въпреки че там има още много какво да се желае, все пак прашният съндък е далеч Друга тема беше за баща ми. Тук историята е хем мила и красива, хем малко ужасяваща и накрая тъжна. Направо не знам дали да ти я разказвам, но е факт, че след сеанса нещата се подобриха. Направихме ритуал по „откъсването“ с баща ми и това да не се идентифицирам с него, защото по онова време не одобрявах почти нищо от начина, по който живееше, от нещата, които говореше и т.н. Е, сякаш успях да се дистанцирам достатъчно, че да го оценя. Да спра да му се ядосвам и просто да го приемам. Да стигнем до там, че вместо да му крещя ужасни и обидни неща, да се прегръщаме миличко и отново да го гледам в очите…
Конкретно за това направо не знам дали има начин, по който да ти се отблагодаря!!! Защото ако не бях достигнала да тези усмихнати моменти, никога нямаше да си простя грубото ми отношение към него… Той си замина изневиделица няколко месеца след това и тези последни моменти на сближаване с него са едни от най-милите ми спомени!!! Ето че пак лея сълзи, а те са и от благодарност към съдбата, че ме изпрати при теб и че ти успя да ми помогнеш да се помиря с него!!! 
Сигурна съм, направо УБЕДЕНА, че всеки един човек, който е попаднал при теб и ти е доверил вътрешния си свят, е изпитал подобни положителни промени в живота си! Няма начин да не е така!!! Имаш толкова топло и помагащо излъчване!
D