Способността на човек да се удивлява. Да изпитва радост и наслада от творенията на живота до степен времето да спре. Да възприема себе си като чудо на Съществуванието, както и околните, средата. Да се възхищава на зеленото на листата, сякаш вижда съкровища и в същото време да бъде заземен – свързан с реалността, а не в свят, създадено от въображението. Баланс, който понякога изглежда невъзможен.

Когато липсва удивление, животът загубва чара си. Става сив, еднообразен. Способност, която всеки човек притежава и от която е възможно да се е отдалечил.

Целта на този семинар е човек да се завърне към способността си да се удивлява. Да бъде вдъхновен.