Трае един час. Състои се от пет фази, ясно дефинирани от смяната на музиката към медитацията. Обикновено се прави в група от хора, но може и самостоятелно. Очите са затворени с изключение на втора фаза, където може да се отварят, за да се избегне нараняване. Човек търси баланса си между това да не е мързелив, вял и от другата страна да не се претоварва, напряга.
Тялото е изправено, отпуснато. Краката са стабилно стъпили на пода. Ходилата са на широчината на раменете, здраво стъпили на пода, без да се отделят от него. Специфично дишане само през носа, при което фокусът е върху издишането – пускането на ненужното. Това издишане има три качества едновременно:
Фаза в която човек става дишането, машина за дишане, има само дишане. Енергията се натрупва, дори нагнетява в тялото, без да се пуска. Тя е необходима за следващата фаза.
Експлозия! Пускане на енергията да се изрази, така както тя има нужда в посока на където тя има нужда да отиде. Това може да бъде викане, блъскане по възглавници, галене, смеене, странни движения, неизказани думи, неразбираеми звуци, лазене по пода, свиване, превиване, плач, молене за помощ, треперене от страх… Момент в който всичко задържано има свободата да излезе навън, да бъде изразено.
Ръцете са вдигнати изправени във въздуха. Тялото подскача, като се приземява на равно ходило, едновременно на двете стъпала. С всяко скачане се вика мантрата “ХУ… ХУ…. ХУ…”. Звукът е мек и дълбок. Стига все по-дълбоко, удряйки дори сексуалният център. Фаза стигаща до изтощение. Прекрасно пространство за наблюдение моделите на ума, да защити, предотврати, прекъсне процеса. Човек само наблюдава това, без да се въвлича в обясненията на ума, как вече няма сили, всичко боли… Човек изследва възможностите – на какво е способно тялото му, ако не слуша ума.
Глас вика “Стоп!”. Цялото правене спира. Движенията, звуците – всичко спира. Човек остава неподвижен на мястото в което го завари стопът – прав с ръце във въздуха. Няма наместване, няма кашляне, няма сумтене. Няма правене. Има случване, като например дишането – то се успокоява от само себе си много бързо, дори почти на мига. Може пот да се стича… Тези неща се случват. Правенето е спряло. Цялата натрупана и раздвижена енергия се преживява в тишина и покой с осъзнатост и наблюдателност. Сякаш човек е съд за енергия и в тази фаза, той я съдържа, без да прави.
Празнуване, споделяне на насладата от раздвижената, преживяна енергия. Насладата от живота в тялото. Празнуване на бъденето. Празнуване, като наслада от музиката, като танц от движения, като преживяване на потока, като споделяне, като благодарност към Съществуванието…
Тази медитация често се прави сутрин, като част от терапевтични групи, а също и като цикъл от 21 дена. Ошо казва, че 21 дена се достатъчни за да се изградят нови пътечки в мозъка (навици) и да се загърбят стари.
За тази медитация може да се говори много и пак ще има още какво да се каже. Всеки елемент от нея има значение и е подбран специално в прецизна последователност от Ошо. В продължение на години той я е донамествал и прецизирал. Тя може да се обяснява по различни начини и да се дават много подробности, които понякога могат да претоварят човек. Даденото описание е прекрасно и достатъчно за начало. Ето още няколко обяснения с видео демонстрации:
Динамична медитация е възпята по един много вълшебно мек начин от Нена (поп певица от ерата на диското). Целият клип е преминаване през различните фази. Заслужава си да се види. Ето го тук.
D