Това е Суфи медитация. Суфите са мистично течение в Исляма за израстване, чрез чисто сърце и любов. Днес придобиват популярност от дервишката практика за въртене с която Руми се просветлява.
Медитацията използва интензивно дишане постепенно през седемте чакри в три цикъла, съчетано с мантруване и леко движение на тялото. Подходяща е за сутрешно практикуване на фона специална музика към нея. Трае един час.
Мантрата е: “Ла Ила-хе Ил-ла-ла-аха.” Означава: “Няма реалност различна от Бог.” или с други думи: всичко е божествено.
Тялото е изправено. На фона на мантруването, десният палец на крака настъпва левият. Дланите се допират и започва поклон до земята. Поклонът е към Бог извън мен. При изправяне на връщане, дланите продължават да се допрени, а поклонът е към Бог в мен.
Палците се разделят. Ходилата стъпват стабилно на пода на ширината на раменете.
Мантруването продължава, като определя ритъма на дишането. Тялото е изправено и прави леки движение в кръста напред и назад или като вълна или тръскане… Очите са отворени или затворени.
Започва се с първа чакра (между краката). Вниманието е в нея, сякаш дъхът влиза и излиза от нея в ритъма на мантрата. Камбанки показват преминаването към втора чакра (под пъпа). Мантрата преминава в звуци. Камбанки показват преминаването към трета чакра (слънчевия сплит)… после четвърта (сърцето)… пета (гърлото), шеста (третото око), седма (короната). Три камбанки оповестяват край на качването по чакрите и начало на плавно и сравнително бързо слизане от седма до първа на фона на звуци в ритъм. Следва звук на облекчение, мантра и кратка почивка от дишането. Мантруването се възобновява, поклон на Бог извън мен и Бог в мен. Специфичен звук показва началото на новия цикъл дишане, който започва с първа чакра. Във фазата има три такива цикъла от първа до седма и плавно и бързо от седма до първа.
Ръцете могат да помагат с движения на нивото на съответната чакра. С всяка чакра, а понякога и в чакрата, ритъмът на мантрата/звуците се сменя. Стремежът е за следване на този ритъм.
Човек е седнал на пода. Очите са затворени. Тялото се полюлява сякаш вятъра го носи като тръстика или сякаш вълните носят водорасли – непрадсказуемо, в различни посоки и интензитет, а понякога в застой.
Тялото е седнало или легнало в тишина и покой.
D