Като започна констелацията, помислих, че просто ще се говори 🙂 Когато момичето започна да изкарва хора отпред ми стана малко странно и се чудех какво ще се прави 🙂 Когато започнаха да “играят” хората, останах още по-озадачен 🙂 Чудех се какво ще става и малко по-малко започнах да осъзнавам, че хората отпред, всъщност, разиграват сценката, но така, както я усещат 🙂 Много жално ми стана за момичето. Като гледах сцената и нея, и това което разказа ми идеше така да избухна в рев и си поплаках на няколко пъти. А когато сценката свърши, не знаех къде се намирам, бях в някакъв транс и всичко, което се разиграваше изведнъж придоби смисъл и се нареди. Преди това беше кубчето на рубик. Бях много учуден как стана всичко, почервенях от изненада и цялото чувство ме държа 2 дни. Разхождам си кучето и не знам къде се намирам. Като в сън. Всичко около очите ми беше замазано и виждах само напред фокусирано. Даже не помня какво съм правил тези 2 дни 😆😆😆 само веднъж съм се чувствал досега така и то беше след като гледах новия игрален филм “Война на световете”. След него се чувствах точно така, но в продължение на 3 дни.
Още не мога да определя дали съм 30% в еуфория и 70% страх или 70% еуфория и 30% страх. Под страх имам предвид дали бих посетил друга констелация 😆😆😆
D