Бархетния заек

С нескрито вълнение заедно с Нина представяме първото българско издание на Бархетния заек.

На пръв поглед обикновена приказка с измислени герои, а всъщност безкрайно реална история за това какво означава да бъдеш истински. За красотата на живота, когато човек не се преструва и заблуждава, а следва пътя си от мястото където се намира. За това колко е трудно, човек да си признае къде се намира и колко много предпочита да живее в измисления си свят, напудрен и украсен, че да му е угоден. Но нищо не може да бъде по-угодно от истината, макар да е болезнена при разкриването си. История за това как един заек, който традиционно е символ на страховете, се изправя пред собствената си празнота вместо да продължава да търси чуждото одобрение, чуждата любов и внимание, да търси това друг да му покаже, че е ценен, такъв какъвто е. Път който е известен като порастване. Но колко от нас успяват наистина да пораснат и колко остават деца в поведението си, обвити в тяло на зрял човек? История която наред с емоционалното си въздействие поставя много основни въпроси за живота по един ненатрапчив начин, поднесен с неповторим приказен колорит от авторката Марджери Уилямс. Толкова брилянтно, че дори се питам дали тя е осъзнавала какво сътворява.

Една приказка за деца в която възрастните могат да намерят много. За мен тази приказка е Свещена книга, така като са Библията или Коран за други. Тя обобщава по един приказен начин онова към което подкрепям хората да се завърнат в работата си с тях.

Ето как Цвети и Мария възпяха Бархетния заек с тяхната Приказка по ноти. Те също направиха и театрална постановка по него.

За първото българско издание

През 2010 година прочетох Бархетният заек за първи път. Толкова силно ме трогна историята, че в продължение на два часа след това плаках. А не съм от хората, които лесно плачат. После се зароди желанието да споделя тази история с близки хора, но се оказа, че не е превеждана на български. Отнеха ми близо 3 години за да се захванах да я преведа и издам. Много исках всичко около издаването да бъде направено от сърце, а не по задължение. Споделих идеята си с моята много близка приятелка Нина с предложение да направим това заедно. А тя сякаш само това чакаше. Без грам замисляне прие горещо. Така станахме двама.

Чат-пат превеждам неща, но не съм преводач. Нямах си и идея какво означава да се превежда художествена литература, камо ли приказка, където на пръв поглед дребни неща като превода на имената на героите, отнемат месеци и без чужда помощ не се получава. За мое огромно щастие попаднах на страхотни редактори Албена и Христо, които отделиха много време за да превърнат преводът в истинска приказка. В продължение на 3 месеца Роси подготвяше книжката за печат с оригиналните картинки и вид, така както е била издадена за първи път от авторката си, така че да може да бъде отпечатана в печатницата на Филип и Есмералда. Дълъг беше пътя на Бархетния заек докато стане книжна реалност на български език. И всичко по пътя беше от сърце, точно както го искахме. Нямахме си на идея, че издаването на една тъй малка книжка, отнема толкова много време и усилия.

От сърце благодарим на всички, които участваха в този проект и допринесоха днес той да е реалност, така че повече българи да могат да се докоснат до тази история.

Разпространение

Първото издание е изчерпано. В процес е втро с неясен срок, който може да се проточи.

Другите за изданието

• Лора Филипова – Аз чета