Младежът взел последната бисквитка, разчупил я на две и ѝ подал едната половинка. Тя рязко взела сладката и си казала на ум: “Колко невъзпитан тип. Колко неблагодарен. Дори не ми благодари!”

Скоро жената чула обявяването на полета си и с облекчение се отправила към обявения изход без да се обръща назад. След като се качила в самолета и седнала, тя отворила чантата си, за да извади книгата и каква била изненада ѝ като видяла пакетче бисквити, невинно лежащо в дъното на собствената ѝ чанта: “Боже мой, ако моите бисквити са тук, значи онези бисквити, които изядохме са били негови и той е разделили всичко с мен поравно.”

Било прекалено късно да се извинява, да благодари. Останала ѝ само мъката да признае, че всъщност невъзпитаният и безсрамен крадец е тя, а не този, който тя заклеймявала през цялото време на летището.

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по определен начин, а да се окаже, че изобщо не е било така. Нека помислим два пъти преди да съдим другите. Нека преди да се усъмним в тях и да мислим лошо да се огледаме в себе си.

Джериес Авад