×
начало Димо запази час отзиви обратна връзка активни медитации абонамент речник публикации приятели отдалечена сесия

Бисквитки

Една жена трябвало да прекара няколко часа на едно летище, за да изчака полета си. Тя си купила книга и пакет бисквити. Докато четяла до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквитки от пакетчето, стоящо между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не му прави забележка, но започнала да вади бисквитки и да ги яде с неговото темпо. По едно време тя си помислилa: “Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила господинчото.” Всеки път, когато си вземала бисквитка и мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала една бисквитка, жената се зачудила, как ли ще постъпи безсрамникът сега.

Младежът взел последната бисквитка, разчупил я на две и ѝ подал едната половинка. Тя рязко взела сладката и си казала на ум: “Колко невъзпитан тип. Колко неблагодарен. Дори не ми благодари!”

Скоро жената чула обявяването на полета си и с облекчение се отправила към обявения изход без да се обръща назад. След като се качила в самолета и седнала, тя отворила чантата си, за да извади книгата и каква била изненада ѝ като видяла пакетче бисквити, невинно лежащо в дъното на собствената ѝ чанта: “Боже мой, ако моите бисквити са тук, значи онези бисквити, които изядохме са били негови и той е разделили всичко с мен поравно.”

Било прекалено късно да се извинява, да благодари. Останала ѝ само мъката да признае, че всъщност невъзпитаният и безсрамен крадец е тя, а не този, който тя заклеймявала през цялото време на летището.

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по определен начин, а да се окаже, че изобщо не е било така. Нека помислим два пъти преди да съдим другите. Нека преди да се усъмним в тях и да мислим лошо да се огледаме в себе си.

Джериес Авад