Когато някоя птица се отдели от ятото, усеща трудността от опита си да се справи сама и се връща обратно в него, за да се възползва от повдигаща сила на предната птица. Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга. Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски. Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта. Какви послания изпращаме ние, когато “крякаме” изотзад?
Когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея се отделят още две гъски, за да ѝ помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре. Едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.
Ако имаме разум, колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
D