Когато им казал да започнат да тичат, всички те се хванали за ръце, бягали заедно и седнали да се наслаждават на плодовете заедно. Когато ги попитал защо са постъпили така, при положение, че ако един от тях бе стигнал пръв до плодовете, всичките щяха да са само за него, те отговорили: „УБУНТУ! Как може един от нас да е щастлив, когато останалите са тъжни?“
Думата „убунту“ няма точен превод в „цивилизования свят“ – тя означава „аз съм, защото ние сме“…
Убунту – за нас това е човечност към другите!