Чувствата и усещания са реакциите на човек към всичко около него. Начинът по който, той го преживява. Усещанията идват от тялото – ако е студено, човек изпитва студ. Чувствата идват от друго място – ако загине близък, появява се тъга. Чувствата и усещанията са от настоящия момент. Те са отражение на реалността.
Емоциите идват от миналото. Те са запаметени чувства. Емоциите са чувства, за които няма външна причина. Ако човек усеща тъга, докато е в приятна компания, това е емоция. Усещанията също могат да бъдат запаметени. Човек може да изпитва студ, когато навън не е студено.
Емоциите са познати още като стрес, напрежение, шок, травма.
Често човек не си дава сметка за разликата между тези три неща – усещания, чувства и емоции. Тяхното бъркане е огромна предпоставка за страдание. Ето няколко основни неща за това трио за които човек е добре да бъде осъзнат:
Човек има възможност да отложи изпитването на усещанията в моментите, когато тяхното изпитване е нежелателно или застрашава съществуването. Например спортист не усеща болката от травма по време на игра. Болката се усеща, когато играта отмине и спортистът се отпусне. Тялото капсулова болката, за да контролира нейното изпитване на порции в подходящ момент и подходящо количество.
Аналогично е с чувствата. Отивайки на работа, човек може да отложи изпитването на обидата от сутрешния разговор в къщи.
Отлагането не означава, че нещата са отминали, изчерпени. Те са прибрани някъде в “мазето”, опаковани, капсуловани. Една майка, чието бебе е починало, ако изпита цялата тъга наведнъж, много е вероятно да се самоунищожи.
Времето дава възможност на човек да се отдалечи от емоцията. Тя да “слезе” по-дълбоко в “мазето”. Това дава привидно спокойствие. Човек може да бъде в такова състояние с десетки години, че и животи.
Тялото изразходва много енергия за да капсулова усещанията, изолирани от изпитване. За да може да се държи на страна от емоциите си, човек изгражда много сложен механизъм, наречен Личност, Характер или Его. Този механизъм се изгражда основно в първите години от детството и бива многократно усъвършенстван с течение на живота за да може да отговори на новите нужди от прииждащи емоции. По своята същност той е защитен механизъм. Неговото поддържане изразходва огромно количество енергия.
Когато човек попадне отново в среда, чиято емоция носи, се получава резонанс и емоцията взима превес. Състояние познато още като: “Да се кача на черешата.” или избухване. Тогава емоцията управлява, а човек действа несъзнателно, след което често съжалява за постъпките си, изпитвайки вина, обещавайки си, че повече няма да стига до тази ситуация, натиквайки емоциите още по-дълбоко в “мазето”.
Емоциите се складират в “мазето” или казано с други думи – подсъзнанието. Всяка емоция има отражение във физическото тяло, макар да изглежда че тялото и емоциите нямат общо. Но те са обединени от живота в една система, наречена човек. Човек не е просто сбор от части, като е една кола. Човешката система е единство от няколко неща, които взаимно се отразяват. По-ясните части от тази система са физическо тяло, емоции и ум.
Чувствата имат завидна сила. Емоциите имат многократна по-голяма сила от чувствата. От една страна, защото са трупани с години и от друга защото се намират в подсъзнанието от където управляват без човек да е осъзнат, че го правят. Примери за изключителната сила на емоциите могат да се дадат много: Човек, който седи пред хладилника, знае че е преял и продължава да яде. По тази схема се подреждат цигари, алкохол, хазарт, наркотици, работохолизъм, шопинг… Неща от които човек не може да се откъсне със силата дори на осъзнатостта си.
Чувствата и усещанията са здравата част в един човек. Емоциите са болната. Тя имат нужда от особена грижа, наречена терапия. Терапията преминава през няколко етапа. Човек първо трябва да признае, че нещо не е наред. После да огледа и види, усети какво е положението, да се свърже с емоцията, да я изживее. Всеки от етапите е труден, особено когато човек няма опит с подобна работа.
топло, студено, приятно, неприятно, болка, лекота, вибрация, сърбеж, схванат, гъдел, тръпки, вътрешно движение, къркорене, напрежение, отрязаност, възбуда, виене на свят, замаяност, тежест, задух, равновесие…
радост, тъга, ревност, гняв, самота, изпълненост, цялостност, страх, липса на стойност, незаслужавам, увереност, баланс, ограбеност, измама, привързаност, принадлежност, ориентация, време, силен, способен, малоценен, нещастен, шесто чувство, блаженство, покой, вътрешен мир, безчувствен, скован, близост, интимност, вълнение, уязвимост, красота, обида…
D