Всеки човек се ражда с комплект качества, необходими за да може да върви по пътя на живота. Изключителен дар от Създателя, есенцията на онова, което се нарича човещина, което превръща едно същество в човек. Качества заложени в човешката същност, даващи завидна сила. Именно това ги прави и много опасни за околните. Без да осъзнават, те полагат усилия да ги притъпят или скрият още от ранна възраст, когато това е възможно. Процес, наречен с различни думи, като обуславяне, изграждане на характер, его, травмиране, възпитание… Тъй като тези качества идват от същността – от най-вътрешното, от ядрото, те не могат да бъдат унищожени. Те винаги са там. Разликата е дали човек има връзка с тях.
Способността човек сам да чувства себе си – СамоЧувствие. Да бъде свързан със сетивата си и да живее в хармония с информацията, идваща от тях.
Способността на сърцето да прелива, да споделя, да дарява от своята енергия. Тя не е насочена към конкретен човек, така както дъждът вали, защото облаците преливат. Те не валят за конкретен човек.
Любовта няма нищо общо с влюбването, което е насочено към конкретен човек. Любовта не е емоция, тя е състояние. Влюбването е емоционално и е признато от Светвната Здравна Организация за болестно състояние.
Едно на пръв поглед повърхностно и много приятно, но също често много криворазбрано и потиснато качество.
Проявлението на Красотата, като качество на същността в днешно време е голяма рядкост. Все още е лесно видима при бебетата. Другата красотата, която е плод на външна украса и няма нищо общо със същността, е лесно видима, особено процъфтяваща на вечерни събития, като балове, Оскари, дискотеки… Събития изпълнени с грим, тоалети, прически, парфюми, аксесоари, пластични операции, изкуствени зъби, токчета… Неизброими са нещата, който човек прави, за да прикрие, нараненото си същностно качество Красота. Степента на прикриване е пропорционална на нараняването, а степента и се ограничава само от финансовите възможности.
Едно качество, изказано с две думи. Качество колкото въздигнато от разбирането на всички изкуства, толкова потъпкано от разбирането на бизнеса. Една борба между идеята за страст и идеята за успешност, изпълнена с купища криворазбрани неща, а от там и страдание. Истината е, че нито страстта нито успешността имат нещо общо с това качество. То е преживяването на потока на соковете в тялото, на енергията в полето му, на трепета на живота.
Способността човек да погледне непредубедено.
Способността човек да се остави по течението.
Способността човек да проявява желанията си във външния свят, така че да задоволява нуждите си. Прекрасно качество без което човек не може и в същото време качество с особена потенциал да злоупотреба, превърнало го днес в символ на нещо лошо.
Способността човек да се справя с вътрешни трудности, да бъде със себе си в трудни моменти.
Способността човек да се изправя пред страховете си.
Способността на човек да създава. Това включва много неща – говорене, рисуване, пеене, танцуване, готвене, строителство… та чак до деца.
Способността на човек да разсъждава, да помни, както и да се свързва с Вселенската мъдрост.
D