×
начало Димо запази час отзиви обратна връзка активни медитации абонамент речник публикации приятели отдалечена сесия

Ошо

Индийски мистик, духовен учител, просветлил се на 21 години, напуснал Земята през 1991. Много обичан и много мразен. Вдъхновил животът на стотици хиляди и обявен от Щатите за престъпник номер едно, прогонен от много европейски държави заради силната му подкрепа в свободата на индивида.

Ошо основно е медитатор. Голяма част от живота си прекарва в медитация. Говори и учи на нея. Създава серия активни медитации, предназначени за съвременния човек, за когото да затвори очи и навлезе в медитация често е непосилно. В активните медитации има движение, понякога до изтощение, което по естествен начин озовава човек в медитация.

Създава Мултивърсити – терапевтична среда в която среща терапията с медитацията. Казано с други думи – научният западен подход с източният загадъчен, канейки най-добрите терапевти за времето си да работят там, като ги учи как да внасят медитация и осъзнатост в работата си. Ошо създава 3 медитативни терапии, последната от които в края на живота си – Мистична роза, считана за шедьовър.

Ошо е изнасял беседи в отговор на зададени му въпроси от неговите саняси (духовни ученици). В последните години на беседите са се събирали над 10ооо човека. Продължавали са около час и половина и повечето са записани аудио, по-късните и видео, след което са разписани като текст в множество книги (над 400), част от тях са преведени на български. Записите дават възможност днес да бъде ползван в оригинал, без да бъдат изкривявани думите му. Той казва, че говори за да чуем тишината. Ако само мълчи, ще заспим и за това говори по специфичен начин с големи паузи, ставащи все по-големи с възрастта му. Тези беседи са безценно наследство, внасящи много яснота по много въпроси за живота. Те помагат човек да бъде по-осъзнат, да поеме отговорност за действията си, като зрял индивид.

Мирогледът на Ошо е изключително богат. Прочел е над 5ооо книги. В Пуна (Индия) създава комуна, където с него живеят и работят по един нов начин неговите саняси. Самият той нарича това експеримент. Преминава в мълчание, казвайки че санясите му вече са готови за този нов вид по-дълбоко общуване с духовен учител. Той говори малко само по практически въпроси със секретарката си Шийла. Тя мести комуната в Орегон (Щатите), където превръщат парче пустиня в оазис. Шила извършва куп престъпления, включително убийства и кражби на значителна сума пари, злоупотребявайки с гласуваното и доверите и власт. Щатите вдигат мерника на случващото се. Положението се затяга и Шийла напуска комуната. Ошо проговаря на другия ден след три и половина години в тишина.

Щатите го арестуват и принуждават да напусне страната, като преди това тайно го натравят с отрова, неоставяща следи – радон. Трябвало е да умре максимум до година. Той живее още 10, завръщайки се в Пуна, прогонен от цяла Европа, в нарастващи силни болки, като продължава да изнася беседи.

Ошо казва, че е огън, а не мехлем, за да може да изгори, всичко, което не е необходимо, за да може да освободи индивида от обусловеността му. Изключителен защитник на индивидуалността – на това всеки да може да бъде, онова което Господ му е отредил, за което е дошъл на този свят. Негови са думите, че е готов да пожертва цялата история на човечеството, за да спаси дори една единствена индивидуалност.

Животът около него е бил изключително нещо, но не и лесен. Той предизвиквал много хората, вадейки ги от коловозите, от отъпканите пътища.

През основната част на живота си, като духовен учител е използвал името Багхван. Към края на живота си, казва че вече е не онзи човек – Багуан, че вече е никой. Тогава адвокатът му предлага да използват името Ошо, идващо от океан на английски – оушън, символ на безкрайната мъдрост, на живота и на сливането на отделните капки в едно, загубващи егото си.

Той е искал да няма учение с неговото име, а също и да бъде забравен след смъртта си. Бил е за Буда, но не и за будизма, за Исус, но не и за християнството… Защото тези учения опасно се превръщат в стремеж да се живее чужд живот, което изгубва индивидуалността.

[написано от Димо по спомени от разкази на хора, свързани с него, биографични книги и беседи на Ошо, без претенции за пълнота и 100% вярност]