Частна семейна констелация

Констелация означава взаимно положение, съзвездие. Семейни констелации са метод, които разглеждат даден проблем на човек не само като негов, а и като на околните му – “съзвездието” от най-близки хора в частност – семейството. Както това на произхода (родители, баби и дядовци…), така и личното (съпруг/а, деца…), а също и други съзвездия, като например работна среда (колеги, началник, клиенти…). Работи се с представители за членовете на констелацията, което означава, че не е необходимо да присъстват физически. Представителите показват взаимоотношенията в семейството, както и движенията вътре в него, особено скритите от нормите на възпитанието и обществото, което внася яснота, която внася разбиране, водещо до повече приемане и от там олекване на напреженията и осъзнатост.

Семейните констелации се базират на разбирането, че ние сме свързани в системи (констелации) и другите членове на системата ни влияят. Например – човек може да е алкохолик, защото дядо му загубил близък приятел на фронта и не могъл да преживее мъката. Непреживяната мъката остава в семейната система докато някой от следващите поколения не я изживее.

Семейните констелации са групова работа при която без значение, че се разглежда положението на един човек – клиентът, участници биват докоснати в по-голяма или по-малка степен и получават яснота за собственото си положение, макар това уж да е чужда работа. Работа започва от конкретна тема, преминава през търсене причините за нея, следвайки нейния път назад към корена ѝ. А корените винаги са към момента, когато любовта е била прекършена, така че нейният поток е спрял и тя вече не подхранва, не изпълва. В този смисъл темата на една констелация не е най-важното. Най-важното е възстановяването на потока на любовта.

Констелациите са много популярни в днешно време. По този повод много хора ги водят по доста различаващи се начини, най-общо разделени в две школи – немски и френска. В оригинала си са екзотеричен подход – човек се вглежда на вън, към членовете на семейството, което му дава разбиране какво се случва с вътрешния му свят, тъй като двата свята – вътрешен и външен взаимно се отразяват. Каквото се случва с външния, то намира проявление във вътрешния и обратното. При езотеричният подход вглеждането е навътре.

Много полезно за всеки човек и особено за желаещите да си направят констелация, е да се опитат да съберат информация за “травмиращи събития” в собственото си семейство, както и тези на дядовци и баби, техните родители, а понякога дори и по-назад в поколенията. Източник на такава информация редом с родителите, често са лели, чичовци, семейни приятели, съседи. Понякога те по-могат да разказват за болезнените моменти от историята на семейството.

Травмиращи събития са:

• ранна смърт – деца починали преди да навършат пълнолетие, включително като бебета, новородени или абортирани, както спонтанно, така и планирано;
• неестественно зачатие – инвитро, спермо-донор, сурогатно майчинство;
• кръвосмешателство – сексуални взаимоотношения между роднини;
• близнаци, тризнаци;
• раждане – смърт на майката по време на раждане, цезарово сечение, отделяне на бебето от майката, както веднага след раждането (масова практика), така и в първите години от живота му;
• загуба на родител преди навършване на пълнолетие, осиновяване, разведени или разделени родители, престой или израстване в дом за сираци;
• любовници – странични връзки, извън брачни деца;
• физическо насилие, включително сексуално, особено в ранна детска възраст;
• участие във война, тежко предателство, затвор, насилие в армията;
• бежанци, емигранти;
• бракове между различни националности или религии, религиозна или политическа фанатичност;
• парични злоупотреби, неизплащане на заплати и задължения, кражби, имотни измами, особено вътресемейни;
• експлоатация на бедни, включително банкерство, сводничество, наемане на евтина работна ръка, политически репресии и измами;
• изключени членове на семейството – например: тя беше лош човек и никой не общуваше с нея;
• тежко болни, психично или ментално болни, алкохолици, наркозависими, инвалиди;
• самоубийство, убийство.

История на Семейните констелации

За бащата на Семейните констелации се счита Берт Хелингер. Немски мисионер, изпратен да облагородява африканското племе Зулу, като ги учи на християнство. Живеейки с тях той видял, че когато член на племето има проблем, те не го наказват, а се събират всички заедно и търсят как останалите от племето са му повлияли, да стигне до проблема. Хелингер донася този подход в Европа и го доразработва, използвайки идеите от Фамилната терапия.

Хелингер е един изключителен човек с много пряма работа до противоречива. Човек, който заслужава да се познава, да се чете, да се преживява, дори на моменти да е твърде болезнен. Човек, който създава Асоциацията на Семейните констелации, която след време го изключва като член, защото той не спира да се развива и това, което вече прави не е точно Семейни констелации. Той го нарича Движение на духа.

Есенцията от многогодишния му опит на работа с хора е събран в тези 10 фрази на Берт Хелингер, показателни за неговата болезнена прямота, често предизвикваща съпротиви.

Хелингер не е единственият баща на метода. Идрис Лаор е основател на френската школа. Изключителна личност, прекарал дълги години в дервишки манастир, взаимствал от тяхната древна практика „Нощи на помирение с предците”, създава свой метод, който донася в Европа и нарича „Еуфорични Репрезентации”. Това понятие днес се използва, като синоним на Семейните констелации.

Семейните констелации нямат пряка връзка с Ошо. Докато той е бил жив, методът не е стигнал до него. Има много хора, вдъхновени от Ошо, които използват метода, като го допълват с идеите на Ошо – основно медитация и осъзнатост. Един от видните сред тях е Свагито – немски психолог, изоставил изцяло класическата психология. Също забележителна личност с подобаващ подход на работа, дори на моменти противоречиви.

Международна асоциация за Системни констелации

С нарастването популярността на констелациите са появява Международната асоциацията, чиято цел е да приветства цялото разнообразие на работата на Системните констелации. Впечатляващо е разнообразието на подходи, наречени Констелации, които Асоциацията подкрепя. Повече за нея и работата и може да се прочета на страницата ѝ.

Подходът на Димо

Димо се е учил и продължава да се учи основно от Свагито. Също малко и от Хелингер. В своя подход той ползва както класическия немски подход, така и свой собствен, ориентиран повече към вътрешното преживяване на взаимоотношенията с околните, което нарича “Работа с представители”.