Пиша тази статия без претенции за изчерпателност по тази неизчерпаема тема. Ако на някой му върши работа написаното, да го ползва на воля. Ако има съпротиви – пожелавам му да намери сили да осъзнае и преживее случващото се в него.
Биологически сексът е акт на размножаване. Практически човек изключително рядко го прави за размножаване. Тогава защо го прави? Защото търси нещо друго.
Близостта е екзистенциална нужда за децата. Ако зрял човек усеща, че не може да живее без някой, както често се пее в песните, то той има поведение на дете. Това се случва, когато в детството човек не е получил достатъчно близост и в него се е отворила „рана“. Хубавото на раните е, че могат да се лекуват. Лошото е, че болят и карат човек да се чувства инвалид – нужна му е „патерица“ (партньор) за да живее. Такъв човек може да живее с усещането, че без секс животът му няма смисъл. Той не вижда партньора си, а възможност за секс, за да усети близост, за да може дете в него да се почувства защитено. Това кара партньорът да се чувства използван и невидян.
Удоволствието е жизнена нужда на всеки. Масово на секса се предписва върховно удоволствие, дори смисъл на живота и тогава усещането е, че ако липсва секс, значи в живота няма удоволствие. Истината е, че сексът може да носи удоволствие, но може и да не носи. По време на секс, човек може да преживее цялата палитра от върховно удоволствие (оргазъм, нирвана) до върховна болка.
Източниците на удоволствие са много – ядене, работа, танцуване, рисуване, клюкарене, пазаруване, секс… На практика всичко може да достави удоволствие. Колкото повече от източниците на удоволствие липсват, толкова повече човек се стреми към останалите. Например, ако човек вярва, че не може да пее, че на работа не се справя, че е пълно дърво в тялото и не може да танцува, клюкареното е женска работа, а за да се пазарува трябват пари, то от горе изброените ще му останат само ядене и секс. Такъв човек най-вероятно ще злоупотребява с яденето или секса, а може и с двете.
Всъщност да се говори за източници на удоволствие съвсем не е коректно. Изглежда, че танцуването носи удоволствие. Ако това беше вярно, то всеки танцуващ, щеше да изпитва удоволствие, което не е вярно. Същото важи за всички дейности. Удоволствието зависи основно от психиката. Ако тя възприема нещо за приятно, ще създаде усещане за удоволствие. Например, ако човек е бил системно унижаван от родител и в тези моменти се е чувствал близък с родителя, то като зрял, този човек може да има страст към садо-мазохистичен секс, каквито са доста хора по света. Но не е гаранция.
Предсказването как ще се развие психиката е изключително сложно до невъзможно, понеже зависи от много фактори. Една и съща случка може да отврати един човек, а друг да пристрасти. Например момиче, което е изнасилено може да се превърне в монахиня, а може да стане и курва. Не е важно каква е станала. Важно е, че не е свободна, че травмиращо събитие управлява живота ѝ днес. Предсказването на психиката не е наша работа. Наша работа е да я осъзнаваме, което е възможно винаги. Понякога човек има нужда от подкрепа за да осъзнае. За това са терапевтите. Да помогнат на човек да види нещо, което крие от себе си неосъзнато.
Разтоварването на натрупано напрежение е екзистенциална нужда. Разтоварването често изглежда твърде животинско и е неприемливо за Обществото, освен по време на сексуалния акт. Тогава е прието. Даже е възнесено, човек да вика, трепери, поти, прави животински движения с таза, дори да удря и хапе по време на секс. Тези неща извън секса изглеждат лудост. Тогава усещаното е, че ако човек има нужда да се разтовари, трябва да намери сексуален партньор.
В животинската си природа човек е доста уязвим, като физика. За него животът в стадо (общество) носи сигурност. Ако човек не се чувства приет от Обществото, той се чувства застрашен. Ако съм приет от приятелите си и те ме уважават, то значи ще ме защитят при нужда. Безопасността е екзистенциална нужда. За постигането ѝ, човек често се доказва, че е добър ебач, че жените му са красиви, мъжете – заможни, силни, че стига до оргазъм или докарва пртньора до оргазъм…
Ако мъж се похвали, че прави секс редовно или че е бил с няколко жени в един ден, това му осигурява приемане. Ако жена позволи анален секс, то мъжът се чувства приет, още повече, ако поеме с уста семето му. Ако на мъж в детството са се подигравали, че е женствен, защото носи лачени обувки или има писклив глас или е с обла физика…, то той може днес да доказва, че е мъж, като чука здраво жени.
Просветлението е висша форма на съществуване в която жизнеността тече свободно в своята пълнота. Това е естествен етап от развитието към който еволюцията се стреми. Състояние в което човек е свободен от задръжките и предразсъдъците, ограничаващи жизнеността му. В секса човек може да отприщи контрола и да пусне жизнената енергия да тече свободно и да има преживяване от по-висша форма. Веднъж докоснал се до такова преживяване, човек започва да го иска отново и отново. Това е заложено в него от еволюцията. Но не сексът е причината за преживяването, а пускането по течението на живота. Съществуват практики, като Тантра например, които използват секса, като път към просветлението.
Сексът е прекрасен, когато е игра без очаквания. В момента който човек му придаде стойност, особено екзистенциална, същият човек става зависим от друг. Докато другият го задоволява, животът е прекрасен. Когато спре се отварят портите на страданието. Въпросът не е дали човек има очаквания от секса. Всеки има очаквания. Разликата е дали ги признава, дали е осъзнат за тях.
[Димо]
D