Ревност е когато човек има нужда да получи внимание от друг, а вижда как другият го дава на трети.
Искам жена ми да ме похвали, а тя хвали шефа си.
Ревността е смес от усещане за предателство и изоставяне. Тя умее да бъде изключително болезнена, особено, когато другият е специален човек и още повече, когато става въпрос за интимна (дълбока) близост. Масово за такава се приема секса, макар това да не е съвсем вярно.
Мъж, който иска секс от жена си, а тя му отказва, оправдавайки се, че има да се грижи за къщата, децата.
Той има нужда от внимание, а тя го дава на друг – къщата, децата. Това поражда ревност в него. Мъжът търси как да избяга от неприятното усещане.
За това взима телефона за игричка, чат, пуска новините, работи, гледа порно, отваря бутилка… Дава вниманието си на друго място. Спасява се. Тя усеща липсата му и търси как да привлече вниманието му – готви, подмазва се, говори…
Понеже той е наранен, бяга, отивайки на кръчма с приятели или тренировка. Дава вниманието си на друго място. Там вижда жена, запознават се и утолява глада си за секс с нея. След време жената разбира за любовницата и ревността в нея избухва. Следва скандал.
Мъжът бива нарочен за изневерил, а жената ревнува. Ако погледнем примера, всъщност първо жената изневерява на мъжа с къщата и децата. В този момент мъжът ревнува. После мъжът изневрява на жената с телефона, тогава жената ревнува, а мъжът се спасява. После се обръща… Това е като пинг-понг на ревност. Топчето се мести от мъжа в жената и обратно до избухване. Важно е кой ще излезе победител, защото другият ще страда. Истината е, че и двамата страдат. Бягайки от усещането за ревност, нараняват другия, отмъщавайки му често несъзнато. Едно от най-силните отмъщения е карайки другия да ревнува, обръщайки внимание на трети човек. Понякога човек го прави дори осъзнато.
Погледнато по-дълбоко – какво кара мъжът да иска секс от жената в началото на примера? Пристрастяване към удоволствие, нужда да се докаже, че е мъж и да бъде приет от приятели, разтоварване на напрежение, страх от самота… Погледнато така, човек може да разбере, защо жената е отказала. Почувствала се е невидяна и използвана, като секс кукла. Това може да бъде много обидно. В същото време мъжът не може да бъде задоволен, защото се опитва да компенсира липса, най-вероятно следствие на нараняване от детството. А раните от детството са като черни дупки. Те нямат запълване в настоящето. Те имат нужда от осъзнаване и специално обгрижване, каквото се случва в терапия.
Интересното е, че ако жената не беше разбрала за секса, тя нямаше да избухне в ревност. Доста впечатляващ факт, показващ че избухването е повече ментално (в следствие на разбиране) от колкото емоционално. Всъщност ревността сама по себе си не е проблем. Превръща се в проблем, когато човек и добави стойност, като например, че животът вече няма смисъл, че всичко важно е загубено.
Връщайки се на примера – след скандала, мъжът оставя любовницата и започва да ходи за риба, а вечер да гледа футбол на екрана, докато яде сготвеното от жена му. Така тя е доволна, защото няма любовница. А всъщнот той продължава, да не ѝ дава вниманието си, насочвайки го към “безобидно” хоби. Впечтляващо е как риболовът и телевизорът не се смятат за изневяра, а любовницата е. Какво значение има, щом човек не получава нужното му внимание? Ако на мен ми е зле, ма и на него да му е зле, тогава е Ок. И за двамата става приемливо. Той се радва, че няма скандали, а тя че няма любовница. Има сделка, която превръща връзката в рутина, погребва страстта и желанието за живот.